четвъртък, 25 декември 2014 г.

Моята по-малка сестра

Четох дневниците си. От 2002, 2003, 2004..
Това аз ли съм? Не се разпознавам..
Толкова емоции, толкова чистота, надежда и доброта. Къде е това момиче?
Чета и не вярвам, че съм го писала аз. Сякаш е друга.
Изпълнена със състрадание, мъдрост и плам. Къде е?
Къде остана огъня, къде останаха мечтите?
Там се говори за едно момче, в което е влюбена. "Най-голямата" любов, "най-истинската".
Неизживяната.
Не чувствам нищо, спомените са размазани, покрити са с тонове други.
А тя е толкова добра. Иска неговото щастие, пък било то с друга. Пише му писма, които запечатва в плик. Годината е 2002.
12 години забрава за да бъдат прочетени днес от една непозната.
Една непозната натрапница. Пак тя, но вече различна.
2003
Тя мечтае, тя обича, тя иска да превземе света.
И е толкова наивна, толкова добра по детски.
Защо не я познавам вече?
Къде остана и коя съм аз сега?

Няма коментари:

Публикуване на коментар