Столове

Събирам столове. Еамес. Така се казвали. За блога на "добрата" АЗ. Харесват ми. Вдъхновяват ме. Будят женското в мен, търсещо уюта, дома, топлината, сигурността.
Всичко е лъжа! Живеем в измислица. Имитираме щастие. Публикуваме излъскани образи, а тъжните ни душички се лутат, заблудени в информационната помия, в която живеем.
Какво става? Къде останаха столовете?!
А са толкова хубави...
Заблуда. Живеем в заблуда!
А само любовта е истинска..
Даваща смисъл.
Заслужаваща си..
Чувам гласа на Мариус Куркински. Там. В главата. Рецитиращ мислите ми в монолога си.
Продължавам да търся столове. Защото ме радват. Карат ме да мечтая.
За мястото където ще сместя любовта, която осмисля всичко.
Противоречиви мисли си правят гаргара с мен, карайки ме да отричам столовете, които ме радват. Абсурди на втора чаша малиново вино. И там пак все този въпрос..
Ами ако утре умра?
За къде са ми тези столове?

via Etsy