понеделник, 6 октомври 2014 г.

Мисля алогично. Така и чувствам. Дали от скука или липса на по-добро? Съгласна съм на малко и гнило. Какво ми става? Пожелах в живота си човек, който освен "приключение" с неизяснен характер, друго очевидно не може да предложи. Изпитах ревност към момиче, което лъжат безсрамно. С мен. С други.Това ли искам? Да ме лъжат? Да бъда с човек, който не знае какво иска? Мъж, който изправен пред истината, подвива опашка. Мъж на думи и мускули. Това ли искам? До там ли са се снишили критериите ми? Какво ми става?
Така и не се научих да подбирам и да прозирам..
Не, всъщност научих се.. И това е най-жалкото. Че въпреки всичко, се бутам между шамарите. Дори когато виждам изхода. Но все пак има надежда...
Защото за първи път си тръгнах преди да стана излишна. Звучи жалко. И е такова. Но това съм аз. В момента. И това не премахва срама. Mного каши за малко време. Имам нужда от детоксикация. На душа и тяло..


Няма коментари:

Публикуване на коментар