Чувствам се странно, безтегловно, объркано, раздразнено, недоспало, разочаровано, очакващо. Надявам следващите дни да донесат със себе си, ако не "просветление", то поне малко спокойствие. Душевно. Защото то липсва. Пак съм мазохистично настроена към себе си. Пак по същите причини. Тези дебели стени в съзнанието и под него...

В грешка ли съм, че имам принципи? Толкова ли са вече демоде? 

Какво се случва всъщност? Виждам безразличие, вулгарност, повърхностно мислене, безотговорност. И пак оставам. Пак съм там, че даже сама се бутам между шамарите. А на шамари мирише сериозно. Буквално. И вместо да се отдалеча, аз ги търся. Това ли са механизмите на оценка и действие, които съм заложила в подсъзнанието си? Затова ли попадам винаги в един същ филм? Кога ще сменя лентата? 

Осъзнавам проблема.

Не го отстранявам. 

Толерирам го.

Затварям очите.

Бягам от истината.

Измъчвам се от собствената си безхарактерност. 

Понякога.