Вчера имах сблъсък с един особен вид от семейство плъхове. Един такъв безформен и носещ се през пространството като заблудена кихавица. Безформен, колкото и безхарактерен. Това ме наведе на мисълта "за мишките и хората". Нямам против мишките, а само против хората-мишки. Плъхове, пропити от страховете и водени от комплексите си, създания без достойнство и чест. Дребни душици, които щем, не щем се налага да понасяме в обкръжението си. Предимно работното. Та един такъв плъх, решил капани да слага, накрая сам жертва на собственото си малодушие стана. Да им се неначуди човек! Хем акъл няма, хем злоба носи!
Странно племе са това мишките... Да ги презираш ли или да ги съжаляваш?