Креативната кочина на Гери

Отново хаос. Докато е в главата, всичко изглежда лесно, захвана ли се е въпрос на време да сътворя истинска "креативна" кочина. Започвам да осъзнавам, че много неща, които "уж" изглеждат детска игра всъщност не са. Майсторлък се иска, а аз се чувствам като 5 годишна с две леви ръце! На всичкото отгоре и МНО–О–ГО нетърпелива! Искам всичко тук и веднага! Но не някавави си там аматъорски изпълнения ,а висша лига ръчно творчество! Е, да, ама не! Дълъг път в усвояване на уроците по търпение ме чака. Повтарям си, че никой не се е родил научен и се опитвам да се успокоя, че ще докарам нещо докрая преди да се разоря в опитите си или да скъсам нервната си система от нетърпение, което обаче не ми помага особено да убедя "двете ми левички другарки", които споменах по-рано, че е време да се оправи бардакът преди лягане... "И утре е ден" отговарят ми те, точно като една егоцентрична героиня от един известен роман.