Коледно ми е. И подаръчно. И новогодишно. И радостно. Последното обвито в гъста мъгла. Много гъста. Все още. Някъде там е мисълта за вкъщи, за домашната атмосфера, за кибиченето, за снега навън, за семейството, за котката, за подаръците, за избистрянето в главата, за бягството от идиотски въпроси. Годината се търкаля към края си, за да направи място на новата. А дали е ще е Нова наистина? Или старата песен на нов глас? Надявам се не. Поредното обещание за промяна. И пак си мисля за думите на Блага Димитрова:
"..Пътеките те водят, накъдето им скимне. Всеки човек си има своя. Коя е твоята пътека? Още я търсиш. Всички пътеки те викат, всички те мамят нанякъде, всички ти обещават нещо. Искаш алчно всички да бъдат твои. Но това е невъзможно. Всички – то значи нито една. Най-после трябва да рискуваш и да тръгнеш по една единствена. Да я наречеш своя. И да я извървиш докрай.."
Из “Пътуване към себе си”
А как да избереш правилната? И има ли правилна изобщо? Може би това е проблемът... Изборът....! Който ни прави несигурни, който ни вкарва в дилема за правилно и неправилно. И докато се ваем и маем годиките се търкулват.. С нас или без нас.
Няма коментари:
Публикуване на коментар