неделя, 10 ноември 2013 г.

Браунис през крив макарон...

Хаос. След 6 часа сън, след един будилник и 2 бири. И защо? За да правя браунис с малини. В 8 сутринта, в неделя, 4 часа преди работа. И защо? Да ловя светлината. Защото дните станаха къси, а работните смени напук си останаха същите. И нали, та да не ми избяга... Светлината де. За снимки, не за друго. Защото в последно време само дъски, ръждясали вилици и лъжици, тук-таме някоя друга чиния, черни фонове за пейзаж, нарове и круши ми се въртят из главата. А, да! И браунис с малини. Но не толкова за да ги ям, а да ги снимам. Както са казали хората-всеки луд с номера си! Та така и аз. Спала-недоспала, чорлава и по пижама, започнах да топя шоколади, да добавям масла, яйца, брашна, както си му е реда. И газ братче! Че часовника тик-така.
И така цял ден. Тик-так.
Резултатът? Браунис през крив макарон снимах! Който не знае как става, да идва, ще му покажа!
И така...  Неделя вечер... Тежка въздишка преди понеделник. Дъжд. Мокра до кости. Либертанго. Желание за зачеркване. За пореден път... Ръце, жадуващи камера. Лабиринт от мисли. Дух, изпълнен с очакване. За нещо. Или по-точно "нещото". И то пак там-в бъдещето. Една мечта. Всъщност две, че дори повече. Всички обвити в мъгла. Тихо възмущение. Понякога, не чак толкова тихо. Толкова идеи и толкова обстоятелства за надиграване. Една цигулка. Едно куче. Един въпрос. Голям! И пак тези манджи! Любовен роман. От най-блудкавите. Странна фаза или както казах.. Хаос. Ама креативен! Хаха


1 коментар: