неделя, 29 септември 2013 г.

Карбовски

Гледах предаването на Карбовски с Карбовски. Той отговаряше. Не знам дали го харесвам този типаж..По-скоро ме дразни арогантността, която излъчва. Спомням си общежитието, в което живеех през ученическите си години, спомням си как се изчервявахмe, докато слушахме вулгарностите, които се лееха от устата му всяка сряда по никое време, a ние се кикотим ли кикотим. Детска му работа! Но беше интересен със своите забранени теми. Доста вода изтече от тогава, пораснахме, а той "облагородя". Поне доколкото е възможно за неговата порода. Поне на пръв поглед.
И днес пак той. По случйност. По препоръка. Напълнял е, беше първата ми мисъл. После слушах. Трябва да призная, че след 15-тата минута започна да ми става интересно. Сигурно, защото чух свои собствени мисли, изречени от него. За гостоприемството на българина, за неговото трудолюбие, за неговата НЕ–ВОЛЯ. За жалост истина. Поне за мен. И за жалoст НЕ–ВОЛЯ. Искаме всичко да ни бъде сервирано наготово. Да дойде някой и да ни покаже правия път. ОТНОВО. Защото не умеем да мислим и нямаме гордост. Защото ни харесва да сме слаби. Обичаме да се оплакваме от безпаричието с новичък айфон пред нас в бара. Оплакваме се от бедността с лъскави атрибути в ръка. Това беше, което ме смути преди месец в България. Този въпрос си задавах и аз докато гледах, забитите погледи в скъпата техника. То не са телефони, не са таблети, не са демонстрации.. Абе, пари няма, ама айфон има! Как става тая??? Въпрос с повишена трудност. Отговор така и не получих.
Та така де... Аз, моите размишления и Карбовски.





Няма коментари:

Публикуване на коментар