събота, 28 септември 2013 г.

Абе каквото сами си направим, никой не може да ни напрай. Може би пак ми дойде "музата" да пиша, подкрепена с някоя друга чашка вино, примесена с ром, ама това пък хич не значи, че не стоя зад думите си! Пък било то и с правописни грешки или уличен жаргон. Това е положението! Това съм аз! Така ми идва, така излиза на белия лист.. И е истина. Дори и утре да се чувствам тъпо заради среднощните си изляния. Това е положението! Живота е картина, нарисувана в различни багри. И тъмни, и цветни, и светли и ярки. Сами си решаваме дали ще я съзерцаваме от 5 см разстояние, концентрирани само в една, едноцветна точка, или ще я видим в цялостта й! ОТ НАС СИ ЗАВИСИ!!!
Страх ме е от самоувереността ми, защото си спомням, колко болеше. Страх ме, защото не съм го преживяла напълно. Страх ме е, защото не искам да предизвиквам съдбата. Страх ме е, защото знам, че не съм защитена и пак може да се приближа прекалено. Страх ме е дори защото се чувствам добре. Страх ме е от неизвестното. Страх ме е е, че мога да се окажа провал в собствените си очи. Май от много неща ме е страх и това ме плаши още повече. И все пак.. Майната му! Животът продължава! По един или друг начин. Гледната точка я избираме ние.  Да си вярваме, че сме НЕЩОТО, около което се върти всичко е, ако не абсурдно, то поне смехотворно. Макар и да вярвам, че съдържаме всичко в себе си. Макар и да зная, колко сме ценни.
Родени емоционални топки, който не виждат по далеч от носа си. За добро или зло.
Обичаме да се вкопчваме в страданието си, за да се чувстваме живи.
Изпитвам състрадание, примесено с агресия. Искам да помогна, а знам, че насила не става. И тогава ме засърбяват ръцете. Имам желание да раздавам шамари. За да събудя..
Или поне да разсъня. Сякаш това ще помогне.
Кой каквот си напрай... Нали знаеш?

Няма коментари:

Публикуване на коментар