петък, 17 февруари 2012 г.

Всичко съм АЗ!

Какво съм аз ?
Нещо.
Едно нещо.
Нещо, което в последно време мисли повече от колкото тряба.
Мисли, мисли, мисли, чак не може да заспи от мислене.
Аз съм нещо, опитващо се да намери друго нещо. Все още неясно какво.
Нещо, което смята,че в момента е нищо, но всъщност иска да бъде пак с "Е".
Аз съм една точка. Една точка, която незнае накъде да поеме.
Една точка в пространството. 
Аз съм момиче. Все още. А може би вече жена.
Аз съм момиче-търсещо, несигурно и леко изнервено.
Това ли съм аз?
Търсеща?-да.
Несигурна?-не.
Поне, не често.
Аз всъщност съм сигурна. Понякога в повече.
Аз съм си аз. Поне бях.
И знам, че АЗ е все още там.
Самоуверена, егоистична, апатична, доминантна, устата, по-силна и по-умна от другите. 
Добродушна, наивна, прощаваща, хубава, смела и луда,омагъосваща,прекрасна вещица. 
И това съм пак аз.
АЗ СЪМ!
По принцип. Понякога не.
А сега ми е НЕ-фазата.
И тази фаза е важна. Може би най-важната. 
Анализирам.
Себе си.
Живота си.
Миналото и още незрялото ми бъдеще.
Анализирам се.
Анализирам те.
Мислите и копнежите. Особено вторите.
Анализирам и стигам до следния извод:
Аз съм вещица.
Винаги съм го знаела. И съм горда от силата в мен.
Аз съм вещица изправена на кръстопът. Изправена на кръстопът, а не опъната на кръст. 
Изглежда объркано, изглеждам объркано, чета се объркано. А всъщност не съм.
Там някъде, в хаоса крие се истина.
Аз съм си аз. 
Затварям страница за да отворя нова. Понякога цяла глава.
И малко ме е страх да призная. 
От успеха, от падението, от тръпката и разочарованието.
Страх ме е, защото аз съм творецът,
Аз решавам, кой ще умре и кой ще живее. Жанра пак аз определям. 
Аз съм създателя и разрухата. Всичко съм аз.





Няма коментари:

Публикуване на коментар