събота, 18 февруари 2012 г.

Жадни за любов

Не съм това, не съм онова.
Не съм такава, не съм онакава.
Не използвам думичката мило (че нали е много мръсна!) и съм различна.
РАЗ-ЛИЧ-НА! Разберете го!
Ако не можете ще ви го напомням. Всекидневно, всекинощно (?). Даже и да не искате да ме чуете. Защото съм нещо особено. Специална. Даже и никога да не си го призная открито. Ще знаете какво ям, къде ходя, кога съм ядосана или щастлива. Моят свят ще стане ваш. Защото е "различен". 
(Смях в залата/време за самоирония)

Стотици блогове, хиляди хора и безброй историй. Уж различни, а в основата всъщност еднакви.

Желанието да сме специални, нуждата да изпъкваме. Подсъзнателния стремеж към признание, към похвала. Самоизява, самооценка, самоопределения. Край няма.

А всички всъщност еднакви.

Жадни за Любов

И там някъде аз.
Благодаря ви, че ми напомнихте, колко не съм сама. Благодаря за вдъхновението и съпПЪТствието без дори да го знаете. Благодаря, че сте повече АЗ без дори да подозирате. Всички вие!

Когато ученикът е готов, учителя ще дойде!
А може би не само един...



Няма коментари:

Публикуване на коментар