понеделник, 13 февруари 2012 г.

Седмицата почна зле. А трябваше да е различно. Като всеки понеделник..
Рано сутринта.. Едно обаждане. Един час рев. Ей така, за глупост. Не беше глупост, но от нещата , които с още едно обаждане се оправят. Ако човека отсреща иска изобщо да те чуе де...Нищо на живот и смърт. Нерви, напрежение, набързо изстреляни без умисъл думи, тряс, прас, бум и да се чудиш откъде ти е дошло!  Ужасна съм в последно време! Непоносима. Не се обичам такава. Не се познавам. Колкото повече ми се иска да бъда добра, толкова по-лоша ставам! И после цял ден не буреносен облак, ми направо ураган. От тея, най-страшните. А конфликта още нерешен. И все ми се реве. Или хормоните ми съвсем са изчаткали, или aз сама съм се изчаткала! Май ще да е второто...





Няма коментари:

Публикуване на коментар