17

Масаааажжжж!!!
Тялото ми реве за масаж. Особено вдървения ми врат. 
И очите ме болят от постоянното взиране в монитори, гърлото ме сърби заради засилващата се сенна хрема, а дори не мога да го почеша! Как по дяволите се чеше гърло, без да пуснеш чудовището на воля???
Хахаха моето чудовище! Добре, че малко хора го познават хаха
Откачени дни! Толкова неочаквани неща се случиха! Не съм сигурна дори, дали съм ги преработила напълно?!? Факт е, че поставих под съмнение собствения си разсъдък, виждайки, как други губят своя. Никога не съм допускала, че ще преживея "изтрещяване" отблизо. Толкова неочаквано. Толкова стрес, главоблъсканици и конвулсно свиване на стомаха от притеснение. Но всичко мина. Поне за мен, поне засега. Какво си причиняваме в желанието си да впечатляваме??? Изграждаме образи, потдържаме илюзии, лъжем другите и най-вече себе си в желанието си да бъдем "успешни". 
Успешни, щастливи, креативни, усмихнати, добре изглеждащи! WTF people???????
И за какво? За да покрием нормите на обществото? За да се почувстваме значими?
А резулататът? Малки, страхливи душички, зазидани в стени, построени със собствените ни ръце и комплекси.
Откачен свят! 
И все пак осъзнавам, че съм щастливка, заради семейството, което имам. Семейството...
То, което ни дава крила да летим и основа, на която да кацнем, и то, което може да ни смачка още в зародиш...
Аз имах късмет, но други очевидно не...

Ах, този мой врат!!!! Искам масажчееее, карат ми се ролери, ядат ми се череши, искам да ми мирише на трева и да гледам звездите нощем.. Искам да се върна там, откъдето всички бягат. Но не ми пука. Поне засега. После ще видим.
17