събота, 22 март 2014 г.

Как се пише?

Понякога имам много силна потребност да пиша. Но не насила, а като тях-талантливите, които пишат остроумно, леко, смислено. Толкова примамливо и толкова неприложимо на практика. Нямам амбиции да впечатлявам с писменото си творчество, а още по-малко да създавам образи за самата, "успешна" АЗ, по които другите да въздишат и на които да завиждат. Прекалено съм искренна и не-достатъчно грамотна за да лъжа сама себе си. 

Прекрасна съм, но мога да бъда и отвратителна. Обичам се, но и се мразя понякога. Имам наченки на градивност и талант, но разрушителните сили и хаоса в мен взимат много често превес. Хубава съм, но мога да бъда и грозна, зла, заядлива, отмъстителна, завистлива и в същото това време най-съчувстващата и светла душа във вселената.

Разбрала съм, че и лошото си е част от мен, не разбрах само, как да улавям мислите си на хартия? Да се леят, както сега. Без контрол, без нужда от корекция, без до-украсяване. В главата ми романи пиша, истории, идеи и разни други, за които не съм сигурна какво са. Хартията улавя обаче само откъшлечни моменти, често не-хармонични и не-логични. 

А кому е нужно това писане, щом не искам слава??? Може би сама се заблуждавам? А може би това е моят ред в хаоса.. Може би това е лентата, която съхранява МЕН в този момент за МЕН в бъдещето. За да не се питам както сега- къде остана деветнайсет годишната магъосница, която бях? Мъртва ли е мечтателката в мен или просто се е превърнала в реалистка? Къде по пътя изгубих мълчанието?

Няма коментари:

Публикуване на коментар