сряда, 19 март 2014 г.

Кривота

Колкото ми беше релакс вчера, толкова съм крива днес. Отваряш очи и WTF??? Работа отново? Главата ми тежи, тялото ми тежи, ня'кви товарещи мисли, по-скоро чувства с неизяснен произход. Подтискащи, тревожещи, неопределени. Къде по дяволите съм била тази нощ, че да се събудя така??? Май наистина съм гонила дяволи.. Събудих се от другата страна на леглото без да зная как съм се озовала там. А леглото ми гигантско... Събуждам се с чувството на вина. За прекалено много амбиции, прекалено много очаквания, прекалено много дрънкане, прекалено претоварване на везната, прекалени излишъци на потенциал, които ако не внимавам, може да бъдат изравнени, но не в моя полза. Къде съм била тази нощ??? Кофти ще е било за да се събудя толкова крива. А вчера беше толкова хубаво. Толкова спокойно вътре в мен. Започнах да събирам багажа, да изхвърлям ненужното, да уреждам формалностите. Back to Basic как' му се вика. Да видим само какъв ще е бъзика. Пардон-"бейзика". Единствено хубаво от тази сутрин (до момента) е, че осъзнах, че вече съм свободна от едно отровно чувство, което ме съпътстваше почти 3 години. Едно чувство, което бърках с любов. А може би е било... любов ..Преди да изгние. А сега..? Сега безразличие. Вече наистина съм готова да започна нова глава в моята книга. Остава само днешната кривота да изправя.

Няма коментари:

Публикуване на коментар