понеделник, 24 февруари 2014 г.

Исабел Алиенде и Паула

Невероятно е каква сила има словото! От около 2 месеца съм потопена в културата на южна Америка. Опознавам Чили, Боливия, Перу от разказите и спомените на Исабел Алиенде. Докато само до преди 3 месеца този континент ми беше толкова чужд и далечен, днес го чувствам толкова близък и някак мил. Сякаш съм израстнала там, сякаш познавам културата и неписаните норми на тази далечна земя. И всичко това само след 2-3 книги. Мечтая си за Чили и Куба, за Перу и Венецуела, както и за бреговете на централна Америка...
В момента чета Паула, която е книга-дневник, в който Алиенде пише, докато 28 годишната й дъщеря, на която е кръстен романът, лежи в кома в една мадридска болница. В книгата Алиенде разказва историята на семейството си  за да може след събуждането си Паула, четейки дневдника, да си припомни по-бързо коя е и откъде е тръгнала. Книгата обхваща период от около година и улавя моментите на надежда и отчаяние на цялото семейство на Паула, техните мисли, спомени и молитви.


Няма коментари:

Публикуване на коментар