сряда, 25 декември 2013 г.

До края

Кога идва подходящият момент и има ли изобщо такъв? Да чакам благоприятни обстоятелства, да си "опека" работата, да подготвя всичко.. Това възможно ли е? И доколко е необходимо? Кога идва този миг? Перфектният. Илюзия за сигурност, а всъщност страх, несигурност и оправдания. Да се научим да действаме, а не само да мислим. "Защото мисленето помага.., но не особено." То ни предоставя изходи за бягство и оправдание за НЕ-действие. Защото действието е опасно, а пресичането на границата на комфорта би могло да бъде пагубно. Би могло.
Постоянно броя. Дни, години, пари, идеи.. В главата си километри изминавам. В главата ми онзи миг, на действие, е зад ъгъла. Той ме чака. Още малко, съвсем малко. И така до безкрай. Свикваме с илюзията за действие. Докато чакаме "благоприятни" обстоятелства. А действието се случва само в главите ни, без заплаха за удобството. Тик-так
И така до края..

Няма коментари:

Публикуване на коментар