Скритото огледало

От известно време се чувствам различно. А може би ставам различна? Това ме кара да мисля за всички епитети и определения, които очертават нашите граници. Да, точно- граници. Граници, които ни ограничават, които ни смаляват и принизяват. Граници, които неусетно се превръщат в наш затвор. Стени,построени върху думи, изречени волно или неволно. Думи, които биват повтаряни и повтаряни, и повтаряни, докато се стигне до пълно затвърждаване, докато се превърнат в "нас" или по точно "ние тях". И тогава възниква въпросът-"ТОВА АЗ ЛИ СЪМ?" Или съм АЗ създаден от другите? Волно и неволно.. Създаден от думите-травми. Думи, изречени от авторитети, родители, близки и далечни, приятели и (не)приятели. Думи без умисъл, но все пак дълбаещи своите пътища в нашите души, превръщащи се в мотиватор или де-мотиватор на нашите действия. Ти си такъв, ти си онакъв, това можеш, онова не можеш и т.н. и т.н. Още от яслите. Докато повярваме...
А промяната е възможна. Наистина възможна. Стига да искаме. И стига да осъзнаем, че сме повече от това, което другите очакват от нас. Повече от това, което сме повярвали, че може да бъдем.
Понякога имам чувство, че съм пред огледало. Но не се виждам... Огледалото е цялото налепено със стикери. На всеки стикер дума. Мързелива, безволева, неорганизирана, глупава, безпътна, неориентирана, наивна. Някои се повтарят. ТОВА АЗ ЛИ СЪМ?
Или това, което съм повярвала, че съм..? А истината е зад стикерите. Истината може би е друга.
Чувствам се различно. Защото ги махам... Един по един..Стикер по стикер. Руша стените, които сама съм строила върху случайно подхвърлени думи. Докато стигна до образа. Докато стигна до себе си.

Това ми напомни за думите на Маргарет Тачър:

"Внимавай с мислите, защото те се превръщат в думи. Внимавай с думите, защото те се превръщат в действия. Внимавай с действията, защото те се превръщат в навици. Внимавай с навиците, защото те оформят характера ти. Внимавай с характера си, защото той определя твоята съдба. Това, за което мислим, в това се превръщаме."