Позакъснелите куфари на Виржини

или една история, в която не само аз, а и много други биха се припознали. Горчива история за българската действителност, разбитите надежди и безсилието, което те обзема, изправяйки се пред родната система. Поне мен. И да- безсилие е точната дума. Безсилие, което чувствам, докато виждам ровещите се по кошовете деца, спящите по пейките възрастни хора, затъпяващата ни младеж и цялата ни социална система, градяща се на "шуро-баджанащина"!

Ах да! Забравих и друго.. Нещата, коити НЕ виждаме, но които са там. Стотиците хора, приковани към легло, без възможност да напуснат малките си затвори, майките, които не могат да купят лекарства за децата си, и малтретираните малчугани, за които няма кой да се погрижи. Защото няма държава. Списъкът е дълг...

http://myvelikoturnovo.com/2013/02/23/pozakusnelite_kufari/