Времето и разстоянието размиват емоцията, разреждат усещанията. Възможно ли е да обичаш "врага"? Възможно ли тази "любов" да носи утеха, мир и разбиране? Възможно ли е да се надмогне човешката суета и егоцентризъм за да се достигне до други нива на възприятие? Без упреци, без очаквания, без болка и обида. Само вливане в цялото и единение с него.