Сън

Пак го сънувах. Странна работа.. Пак същата роля, но друг контекст и декори.
Бяхме в нещо като затвор, който приличаше на общежитие. Ама си беше затвор, а те извършиха преврат. Но не така, както се бяхме разбрали. Глупакът му с глупаците, пое инициативата и изведнъж всички се превърнахме в бегълци. Толкова се ядосах! После бях на някаква улица с други хора и чакахме нещо. Бях тооолкова изморена от недоспиване и глад. Бяха минали няколко дни. А може би само денонощие? Появи се някаква странна машина по улицата, тип превозно средство във формата на гъсеница (?). Караше я възрастна жена с бяла коса. Деца се бяха накачулили отзад. Тоя образ е размит. Повече усещане...Изведнъж Тя (шофьорка на гъсеницата) каза "Ха, виж, кой бил там" и посочи зад мен. Обърнахме се. Малка, червена къща с донякъде олющени стени. "Сахара" беше името на къщата, ама не знам, откъде знам. Просто се появи в съзнанието ми...  И този ми глупак в една ярко оранжева тениска, облегнат на стената забил поглед в нас. Ха! Ще има да взима! Пак мина чувството на гняв през мен. Ще има да взима, за тази акция, която спретна!!
Изведнъж останах сама на улицата. Брат ми отиде някъде за нещо или някого. Поне толкова си спомням. Продължавах да седя гладна и изтощена на тротоара, ама напук няма да се обърна да погледна към къщата! Ще има да взима, пък ако ще и гладна да умра!
По едно време бях малко по-надолу на улицата, но достатъчно близо за да виждам къщата. Той, с тази ужасно изкрящо оранжева тениска, стоеше и продължаваше да ме гледа. Явно съм започнала да се разбуждам, защото в съня ми нахлу мисълта, че така и не се е научил да се облича, и отново е облякъл нещо отвратително.  Улицата беше разкопана от едната страна, сякаш за да подменят водопроводни тръби.
Изведнъж се оказа до мен. Остави ми две щишенца, които приличаха на този тип епруведки, в които ни взимат кръв. Тънки и продълговати. В едната имаше вода, а в по малката също прозрачна течност и отнякъде знаех, че е разтворен аспирин. Добре щяха да ми дойдат, ако не бях толкова инато магаре. Да пия или не? Само ги прехвърлях между пръстите и Го следях с поглед. Той, облегнат на олющената стена гледаше мен.
Събудих се! Исках да заспя отново за да видя какво ще се случи, но реших да не го правя. Не исках да донапиша историята в полу-будно състояние.
Странна работа. Минаха години от първия сън и години, откакто го мернах за последно. Дори не го познавам, а пак го сънувах.. И чувството беше същото, като първия път на онзи кораб в индийския океан. Този път изпитвах и гняв, но въпреки това го усетих...
Странна работа. Първия път помислих, че подсъзнанието ми го е вкарало случайно  там. Дало му е роля. А сега? Дори не съм се сещала за този непознат.. И все пак УСЕЩАНЕТО беше там, също като на кораба..Сън