четвъртък, 6 септември 2012 г.

Непосилната лекота на битието..

"...След четирите години, прекарани в Женева, Сабина се установи в Париж и не можеше да се излекува от меланхолията си. Ако някой я попиташе какво ѝ е, тя нямаше да намери думи да му обясни.
Една житейска драма винаги може да се предаде посредством метафората на тежестта. Казваме, че върху този или онзи човек е легнало тежко бреме. Той успява или пък не успява да се справи с него, грохва под тежестта му, воюва с него, бива победен или побеждава. Но какво всъщност се бе случило със Сабина? Нищо. Тя бе напуснала един мъж , защото бе поискала да го напусне. Преследваше ли я той? Търсеше ли я да ѝ отмъсти? Не. Драмата на Сабина не беше драма на тежестта, а на лекотата. Върху нея се бе стоварило не бреме, а непосилната лекота на битието.
Доскоро миговете на измяна я изпълваха с трепет и радост, защото откриваха пред нея нов път, в чийто край я очакваше нова измяна, ново приключение. Добре, но ако един дeн дойде края на пътя? Човек може да измени на родителите си, на съпруга, на любимия, на родината си, но когато остане без родители, без съпруг, без любим, без родина, на кого ще изменя тогава?
Сабина чувстваше, че навсякъде край нея е пустота. А дали именно тази пустота не е била целта на всичките ѝ измени?
Естествено, по-рано тя не бе съзнавала това и нищо чудно: всяка цел, която преследва човек , е забулена в мъгла. Девойката, която копнее да се омъжи, няма ни най-малка представа от семейния живот. Юношата стремящ се към слава, не знае какво е славата. Онова, което придава смисъл на нашите начинания, винаги е нещо съвършено непознато за нас. Сабина също не знаеше каква цел се крие зад страстта ѝ към измяната. Ако тази цел е била непосилната лекота на битието, то след заминаването си от Женева Сабина се беше доближила опасно до нея...."

Из:

Няма коментари:

Публикуване на коментар