понеделник, 10 септември 2012 г.

На ръка разстояние...

За първи път вчера обичах "запада". Е, може би не за първи, но със сигурност първия път през последните 2-3 години.
Решихме се спонтанно. Първо с влак до Аахен и оттам с автобус към Маастрих.
Неделя. Тихо, почти заспало до границата и оттам, на една ръка разстояние, един различен свят. Едно мигване и друг език, подобна и все пак различна архитектура и атмосфера.
Пътят като картичка- зелени поля, "щастливи" овце, накацали по хълмовете, всичко толкова култивирано и поддържано. Слънцето блести през короните на дърветата, а аз за първи път  изпитвам желание да карам колело като повече местни, които в този неделен ден са осеяли междуселските пътища. Абсолютно спокойствие. Имам желание да сляза от автобуса за да снимам, но се въздържам. Ще дойде отново някой ден специално затова.
И после Маастрих. Малък и уютен. Слънцето пече ли, пече, а няколко двойки танцуват салса на брега на реката. Кафетата пълни, реката кръстосвана от моторни лодки, с лежащи по палубите хора и отново колела и спокойствие. И естенствено cheesecake в Coffeelovers
 ( http://www.coffeelovers.nl/ ) което се превръща в традиция при всяко посещение на града.
Един хубав ден.. 


 P.С. Някои места предлагат много мотиви за щтракане. Ето някои от тях :)
http://inspireyourdream.blogspot.de/2012/09/lazy-sunday-in-maastricht.html

Няма коментари:

Публикуване на коментар