Имам съмнения, че пак си търся белята. А хич не ми се иска.
Иска ми се да е хубаво, запомнящо се, с хепи енд.
А май ще се окаже  играчка-плачка. Няма как да съм сигурна.
Няма как да знам какво ще се случи и дали изобщо ще се случи нещо.
И тук идва въпросът..
Какво е по-добре? Да спреш всичко още в зародиш, оповавайки се на предишния си опит или да продължиш, рискувайки да повторя минали грешки?
Не съм сигурна, че имам силата да сложа край на нещо, което е още в началото и което ми носи все още приятна емоция. Особено в емоционално "сух" период..
В същото това време, въпреки целия ми позитивизъм, сякаш разпознавам матрицата.
Матрицата на предишния опит, на предишните грешки.
"Емоционално сух период" !
Трябва само да препрочета написаното за да схвана откъде идва драмата..
Тази жажда за емоций.
А уж зная, колко измамни са те.. Ц