сряда, 11 юли 2012 г.

Чувставам се смешно, четейки собствените си глупости.
Даже не смешно, а леко засрамено.
Все едно някое 20 годишно девойче е писало.
А това не съм аз.
Двайсет годишното. Вече не съм.
И когато всичките "моментни драми" намалят влиянието си се стига до моменти като този.
С всеки изминал ден все по-ясно оСЪЗНАВАМ, колко е глупаво излишното прахосване на емоции. За щяло и нещяло. 
Има важни и не толкова важни неща. Трябва да се научим къде и в какво да инвестираме енергията си, вместо да я губим в загубени каузи или оставяйки я да боксува в миналото.
Това е положението. Изборът си е наш.
Изборът е мой. 
Нещо/някой се появявя, изпълва живота и мислите ни и евентуално отново изчезва. 
За хубаво или лошо. Факт. В повечето случай за хубаво. 
Трябва да свикнем с промените и да се научим да ги приемаме. Няма развитие без промяна.
Не желая повече да се вкопчвам, да слагам някого или нещо на пиедестал.
Не желая дори да мисля и за "вечната любов", защото има вероятност и да я няма. Не желая да имам очаквания. Не искам да вярвам в стереотипи. 
Защото е възможно всичко да се окаже точно обратното.
Трябва да се научим "да пускаме" и да приемаме възможните повратности.

Няма коментари:

Публикуване на коментар