Чувставам се смешно, четейки собствените си глупости.

Даже не смешно, а леко засрамено.

Все едно някое 20 годишно девойче е писало.

А това не съм аз.

Двайсет годишното. Вече не съм.

И когато всичките "моментни драми" намалят влиянието си се стига до моменти като този.

С всеки изминал ден все по-ясно оСЪЗНАВАМ, колко е глупаво излишното прахосване на емоции. За щяло и нещяло. 

Има важни и не толкова важни неща. Трябва да се научим къде и в какво да инвестираме енергията си, вместо да я губим в загубени каузи или оставяйки я да боксува в миналото.

Това е положението. Изборът си е наш.

Изборът е мой. 

Нещо/някой се появявя, изпълва живота и мислите ни и евентуално отново изчезва. 

За хубаво или лошо. Факт. В повечето случай за хубаво. 

Трябва да свикнем с промените и да се научим да ги приемаме. Няма развитие без промяна.

Не желая повече да се вкопчвам, да слагам някого или нещо на пиедестал.

Не желая дори да мисля и за "вечната любов", защото има вероятност и да я няма. Не желая да имам очаквания. Не искам да вярвам в стереотипи. 

Защото е възможно всичко да се окаже точно обратното.

Трябва да се научим "да пускаме" и да приемаме възможните повратности.