Тъмната страна на слънцето

Скапан ден. Безпричинно, безразлично.
Нямах намерение да вадя черните си мисли на показ, ама какво пък...  И те са си част от мен.

Писано наскоро на спирката, зазяпана в хората.И себе си..

"Всякакви хора. Навсякъде. И всички сенки, борещи се за оцеляване. Родени като победители за да угаснат в безличие. Изпълнени с очаквания, амбиции и големи надежди в ранните си години и сломени, прегърбени, борещи се в последвалите.
Гледам хората и единственото, което виждам е същества, борещи се да закърпят деня. Същества отдавна превили се пред обстоятелствата. Същества, примирили се с това, че "така е било, така и ще бъде".

Какво се случва с нас? Защо сме толкова ентусиазирани през младите си години и толкова сломени с напредването на възрастта.
Кое ни смачква? Живота, трудностите или обстоятелствата?
Кое ни превръща от слънца в угаснали звезди?  Кога настъпва края?
Не виждам герой, виждам само треторазрядни актьори, играещи във филми с предначертан край.
Усещам, че съм на границата..."

Дааамм...Сега е моментът.. Да бъдеш или не?