четвъртък, 15 март 2012 г.

"Почувствах" следните изводи (вече разбирам, защо Да Винчи е прибягвал до опиати за най-великите си открития!!!):

- малка е вероятността животът ни да е напълно щастлив (това само по-себе си би изключило възможността да учим от грешките и провалите си)
- "лошите фази" винаги са следвани от добри (стига човек да ги допусне)
-няма щастие без моменти на тъга (така никога не бихме могли да оценим първото). Контрастът е важен.
-няма "не мога". Има само извинения (оправдания) от страх.
- ние сме СВОБОДНИ, да ПРАВИМ и БЪДЕМ каквото си искаме, с когото си искаме и когато си искаме. Всичко останало е илюзия.
- моногамията или вероятността да обичаш цял живот само един мъж/жена е почти невъзможна (да не кажа абсурдна!). Ние сме променящи се, вечно търсещи, учещи и развиващи се създания. Все по-трудно ми е е да повярвам, че е възможно цял живот да сме щастливи  с един и същи човек при условие, че скоростта  ни на "развитие", както и насоката в повечето случай са различни. Последното изречение НЕ означава, че съм спряла да вярвам в "НЕГО" и да се надявам на обратното.
- най-щастлива съм била в най-необвързаните си моменти (както физически, така и емоционално). Тогава принадлежа само на себе си. Сега е такъв момент.
- най-добрите идеи идват след две-три чашки вино.

Лека нощ и сладки сънища!

http://www.youtube.com/watch?v=vaXNdVTGT0k&context=C4a71b02ADvjVQa1PpcFNNt3QB4-WEHHq1k0pYXSpMr8deR0FtlMM=

Няма коментари:

Публикуване на коментар