Днес съм free. Неочаквано, непланирано. Цял ден. Има ли смисъл да ставам от леглото?

Сигурно. Заради собственото си удовлетворение. За оползатворено време. Удовлетворение от вършенето на нещо смислено.

Все по често мисля за удовлетворението. Предимно от самата себе си. За жалост то често ми се изплъзва. Удовлетворението да знаеш, че правиш нещо за собственото си развитие. Нещо, което те обогатява, пък макар и не-нагледно. Удовлетворение, че ЖИВЕЕШ, а не просто живуркаш.

А мога и да остана в  леглото. Цял ден. Да сменям канал след канал, да отложа малките си задължения, които и без това вечно притупвам и да се рея безмислено из социалните мрежи.

Проблемът ще дойде по-късно, когато се стъмни. Тогава ще пее съвестта ми. За "спането" както в буквален, така и в будно-преносен смисъл.

За всичките ми планове, мечти и тем подобни, които преспивам. Ден след ден.

А времето лети ли, лети. И връщане май няма...

Вдъхновение! Там крие се отговора.

А удовлетворение без вдъхновение май няма....