Интернет, телевизия, феисбук, музика, ютуб, блогчета, филмчета, торентчета, скаипче. Краят му не се види! Един виртуален свят, който малко по-малко взима превес над реалния. Спамване, постване, лайкване. Добро или лошо? Вече ми е трудно да си спомня, кога е бил последният ми ден без интернет, без мобилен телефон...? А къде съм аз? Дали съм реална? Едно мое копие расте от ден на ден, не без моя помощ и подкрепа. Едно копие, търсещо своето място във виртуалната реалност. А къде останах АЗ?

И това не е краят. И нещо ме гризе отвътре. Нещо не ми дава покой особено тогава, когато копието ми става за миг център на вниманието за другите копия. Особено тогава.

Това не е краят. Това е началото. Началото на края.