Година и половина

Година и половина. Толкова е времето, в което отсъствах от този блог. 
Нямах желание, потребност или най-просто казано нужда от него.
Какво се случи в живота ми след 01.06.2015?
Какво се случва в живота на човек за година и половина? 
Много ли е или малко? Значимо или маловажно?
Изживях ли смислено този период или го проспах?
Къде съм сега?
Година и половина. 
Да започнем отначало...
Втората половина на 2015 година беше изнервен период. 
Чувствах се зле на работното си място, а неудовлетвореността ме правеше меко казано пасивно-агресивна.. 
Изгарях. Буквално. Отвътре. 
Чувството не беше ново.
Тази енергия вътре в мен, която иска да излезе, да бъде трансформирана, но не намира път навън.
Резултатът- сърцебиене, раздразнение, хаотични мисли и чувства,
Бяс. 
Бях на хомеопат и в продължение на 3 часа се опитвах да опиша чувството на свръх-енергия, което ме изстисква отвътре.
Тя беше права- трябваше да се науча да канализирам енергията, за да не ме разболее.
В крайна сметка годината започна с ясна равносметка, че трябва да напусна работното си място.
Така и стана.
Случи се бързо, като на шега. 
Приех го за поличба и и в края на зимата вече имах ново бюро, нов стол, нов маршрут всеки ден.
Беше едно страхотно полугодие.
Започнах да спортувама активно, редовно, интензивно.
Тичах много, а с всеки изминат километър нещо се случваше с мен.
Напрежението в гърдите започна да изчезва, съзнанието ми се избистри.
Трансформирах се. Знаех, че имам две възможности- да продължа по същия начин, както до момента или да стана възможно най-добрата версия на себе си. 
Не да надмина себе си, това е невъзможно. Реших да използвам потенциала заложен в мен.
Трансформирах се.
Бях щастлива, както никога до сега. 
Буквално.
Започнах да се храня по-добре.
Почувствах се силна, самодостатъчна и изпълнена с мир. Към самата себе си.
Гордост, защото надмогнах мързеливото момиченце, което винаги отлага.
Бях себе си, творец на собствената си действителност, това, което всеки трябва да бъде.
Случи се и нещо друго. В живота ми се появи всичко това, което бях извикала на глас. 
Буквално със срока, с който го бях повикала и под формата, в която го пожелах.
Беше странно.
Имах любовник. Като по-поръчка. 
Но си остана и само до там. Защото това бе, което изрекох на глас преди да се появи.
Не страдах, когато нещата не се развиха към задълбочаване.
Бях доволна, че се случи, защото имах нужда да си припомня,че съм жена.
Либидото ми бе доста заспало в последните 2-3 години. 
След това реших, че не искам лятото да съм сама. Че искам да пътувам, че искам се почувствам като "нормалните", обвързани млади хора.
Две семици по-късно се случи отново. Като по поръчка.
И отново изпълни предназначението си с прецизна точност. Замина си с края на лятото.
Отново не страдах.
Защото не обичах, а и очевидно увлечението ми премина доста бързо още в самото начало.

За жалост лятното ми увлечение отнесе със себе си и дисциплината, която бях изградила, спокойствието, което бях постигнала.

Пътувахме. Както исках. Но времето все не достигаше за мен самата. Беше лято и имаше достатъчно извинения да не ида на йога, да не тичам, да си позволя вредна храна. 

И така, малко преди коледа, аз съм там, където бях миналата година. Отново преизпълнена с енергия, от която боли вътре в мен.
Сърцето препуска, стомахът е свит, мислите бесни. 
Не спортувам. Докато пиша изяждам поредната "шоколадова радост".
Раздразнена съм на самата  себе си. 
И в същото това време доволна, защото съм още жива  и все още мога променя своята действителност.
Звучи високопарно, но точно това е, което се случи в първата половин година на 2016-та.
Живях в друга действителност. 
Действителност, в която не изпитвам гняв към собственото си бездействие.
Зная, че ще я достигна отново..