Тъпанари

Спокойно е. И зелено. И цветно. Водата е топла, подканваща. Рано,пред-обедно.

Това беше одеве. Сега имам желание да си покрещя на глас от яд и да набия някого! Проклети хора! Не хора- роботи! А си мислих, че се оттървах от тях! Завинаги. Е, да, ама не!
Бясна съм! Поредната "приятна" изненада. Зная, че ще се оправя, зная, че не е болка за умиране и все пак си беше юмрук в корема. Ох, колко груби думи се въртят в съзнaнието ми като се сетя за този народ от коне с капаци!

Ще се оправя, но ще си изтъркам пак нервите. Ще се оправя. Стига ми да погледна майка и татко за да си спомня, кое ми е важно в живота. Ще има да взимат! Имам си най-важното и всичко мога да преборя.

Да не се зарадва човек на спокойствието...