Какво чувствам в момента?

Въпроси чувствам.

Има ли смисъл да се страхувам?
Можеше ли да бъде друго?
Искам ли да бъде друго?
Защо ме е страх?
Защо не се страхувам достатъчно?
Аз НЕЙНАТА съдба ли имам?
Накъде съм поела?
Разочарована ли съм?
Готова ли съм да се примиря?
Страшно ли е да си сам?
Аз сама ли съм?
Опасно ли е да мечтаеш?
Трябва ли да съжалявам?
Страх ли ме е, че остарявам?


България отново разбуни духа ми. За смисъла. За семейството. За мечтите. За страданията. За милосърдието. За гнева. За отчаянието. За любовта. За спомена. За прошката. Както и всичко останало..

Моето легло. Котката на терасата. Звездите в небето. Гледката през прозореца. Щурците навън. Споменът. Мърморенето. Топлината и обичта. И отново въпросите. Пак те.
Кои сме? Къде ни е мястото?