27 vs. 28

27 бе важно число, важна година.
Днес навърших 28, въпреки че понякога се съмнявах, че това ще се случи.
Жива съм!
Разбрах, че съм обичала без да съм обичана.
Загубих себе си такава каквато бях , но срещнах тази, която искам да бъда, тази която СЪМ.
Започнах да готвя и да използвам ръцете си за да градя, а не да руша.
Намерих сили да продължа, въпреки че понякога болеше.
Мечтая отново и съм изпълнена с надежда.
Открих силата си.
Разбрах, че развитието идва с промяната.
Беше ми споделена една тайна.
Бях набедена, че съм разкрила друга, не-тайна.
Загубих една "приятелка", но намерих други.
Започнах да "излизам" отново.
Разбрах, какво искам и започнах да работя за осъществяването му.
Спрях да се храня с месо, но не започнах да се определям като вегетарианка.
Едни тъмни очи ме сломиха.
Едни сини очи ми напомниха, че има надежда.
Едва, когато загубих това, което смятах за неизбежна "предопределност", започнах сама да определям.
Събуждайки се със страх, че някой от дните на 27-та ми година ще бъде последният, осъзнах, че всъщност всеки един ден е последен, че миговете не се връщат, че време за отлагане няма, че само смелите проправят пътища.
И макар в момента да съм  зашеметена от поредната смяна на географски меридиани съм готова да поема своя път.

The way is the goal!

За бъдещето си пожелавам единствено ЗДРАВЕ за мен и семейството си! Пожелавам  го от цялото си сърце!! Ако то е там, с малко късмет ще постигна всичко останало, за което мечтая. 
И дори и да звучи клиширано пожелавам на всички нас повече обич в сърцата, нежност в очите, толерантност в отношенията и безкористност в действията.