петък, 30 ноември 2012 г.

 
Мисля много и съм по-емоционална, отколкото ми се иска. Запечатвам плановете си на хартия в желанието си да им вдъхна живот. Те от своя страна не се интересуват от моите планове. Животът е толкова крехък и същевремно толкова неизчерпаем в своята безкрайност. Със или без нас. Той Е и Ще БЪДЕ. Дори след нас. И без нас.. Толкова крехък и толкова многолик. Събиращ в себе си лица и съдби, сълзи и усмивки, рождение и смърт. Вярваме, че сме важни, а всъщност сме есенни листа, чакащи реда си. Дойдох, живях, отидох си за да се родя отново като пролетен цвят чакащ есента. Отново и отново, и пак отначало. И всички ТЕ, пак там. В друга форма, с други лица и роли. И всички пак важни. Забравили, че идва есента. Сълзи, усмивки, надежда и болка се преплитат в нов вихър за да порастне животът с още един кръг. А аз правя планове, забравяйки, че идва есента..Отново и отново, пак ТЕ. Ролите се менят, а кръговете растат.

Няма коментари:

Публикуване на коментар