Пак беше и пак няма.
Пак начало и отново край.
Пак това чувство.
Доброволно се отказваме.
От страх, от гордост, от предрaзсъдъци или разстояния.
Кога ли ще надраснем себе си?
Докога ще се сбогуваме, неспособни на искреност..?
Към нас самите.
И към другите.
Бягаме, трием и рисуваме отново отгоре, стараейки се да заличим следите на миналото,
за да повторим отново същите грешки в бъдещето, неразбрали урока на времето..
Няма коментари:
Публикуване на коментар