Смених фасона на блога, така както трябва да сменя летния със зимния гардероб. Защо зелено? И аз не знам... Прекалено ярко и дори леко смущаващо, но засега ми допада.
Имам желание да снимам,
имам желание за нещо различно,
а вместо това съм зарината с работа.
Пак си мисля за смисъла и неговата абсурдна безмисленост.
Мисля си за таланта, за бъдещето, за призванията и риска.
Не стигам далеч.
Стигнах обаче до следния извод:
очакванията са коварни.
Нож с две устриета.
Откъдето и да хванеш все ще се порежеш.
В единия случай, защото въобще не стават реалност, а в другия, защото рядко се случват така, както сме си го рисували в главите.
Порязох се на едно очакване и лапам шоколад в несвяст..