ТУК vs.ТАМ

Когато съм ТУК е ок. Не винаги оптимално, но поносимо, зависещо от вътрешното ми време.
Когато съм ТАМ ми е хубаво, домашно и мое си.
Вървя по улицата ТУК, познавам я, чиста е, сигурна.
И все пак чужда.
Вървя по паветата ТАМ-мои са си. Ядосвам се за разрухата, но пак моя я чувствам. Спъвам се в поредната дупка в асфалта-и пак ми е близка.
Когато съм ТАМ ми е хубаво, но дали е реално?
Хем си е мое, а хем ми е чуждо...
Когато съм ТАМ ставам друга.
Но дали съм по-истинска?
ЧУвствам, смея се, плача, проклинам системата и слабата воля на българина. 
И все пак си е мое и пак чувствам.
Когато съм ТУК ставам друга, чувствам различно, мисля различно, действам различно. Говоря повече, смея се по-малко, сълзите вече ги няма. Аз съм друга. Харесват ми хората с расти, харесва ми свободата да бъдеш турист, харесвам сигурността, която понякога мразя, но най-вече парите.
А ТАМ те липсват...