понеделник, 11 юни 2012 г.

От няколко дни изпитвам силна носталгия по България. Липсва ми слънцето, черешите с вкус на череши, вкусните зеленчуци, шлаенето по улиците с пакет слънчоглед по прохлад или просто възможността да се грабнеш спонтанно през почивните дни за една разходка в планината или за плаж... Спонтанно..
Тая дума вече я няма в речника ми. Даже отвътре не ми идва, толкова "свикнах" със западната действитлност. Стабилна социална система? Сигурно. Социален живот..? Дали?
Вечната дискусия...Вечната дилема..!
Кое е по-важно? Уредена държава? Финансова сигурност? Мечтата на повечето хора в България. 
Да избягаме! Да сме на запад! Да бъдем бели хора! А дали наистина? И пак.. 
А цената, която заплащаме?
Повечето хора дори не си задават този въпрос. 

Оценяваме това, което имаме едва, когато го загубим и се стремим към това, което нямаме, защото "чуждото" е винаги по-сладко.

2 коментара:

  1. Губим мястото, на което сме израстнали, но печелим сигурно бъдеще. Едното, за сметка на друго.

    ОтговорИзтриване
  2. След 8 години "на запад" не съм убедена, че искам бъдещето ми да бъде сигурно за сметка на изпълнено. Тук хората функционират като машини-работят,купуват,работят,взимат заеми,работят, притесняват се за заемите си, работят, купуват и т.н.
    Системата е такава. За хората родени тук това не е проблем, защото не познават друго. За нас обаче може да бъде..Поне за мен вече е... Но съм свикнала до някаква степен на тази привидна "сигурност" и крачка в друга насока си е цяло предизвикателство. Особено що се отнася до отказването от финансовите "облаги", които предлага системата...

    ОтговорИзтриване