Всъщност изпитвам благодарност. Макар и все още не съвсем осъзната.

Пак минах на косъм въпреки яростното си вътрешно съпротивление.

Трябва да се науча да приемам и ценя даровете на съдбата дори, когато са облечени в разочарование и болка.

Колко пъти ме е спасявала. И този път пак. 

Зная, че ТАЗИ, която търся е вътре в мен.

Силуета й се очертава все по-ясно. Незная обаче дали ще намеря ключа да я пусна на воля.

Помощта идва.