вторник, 22 май 2012 г.

Всъщност изпитвам благодарност. Макар и все още не съвсем осъзната.
Пак минах на косъм въпреки яростното си вътрешно съпротивление.
Трябва да се науча да приемам и ценя даровете на съдбата дори, когато са облечени в разочарование и болка.
Колко пъти ме е спасявала. И този път пак. 
Зная, че ТАЗИ, която търся е вътре в мен.
Силуета й се очертава все по-ясно. Незная обаче дали ще намеря ключа да я пусна на воля.
Помощта идва.

Няма коментари:

Публикуване на коментар