четвъртък, 5 април 2012 г.

Откачам..
Телефоните не млъкнаха. Цял ден.  А аз си крада секунди. И тук-там минутки. И по-добре така, отколкото да ги броя, както довчера.
Мисля си колко различни неща може да има в една глава. Например във моята.
Някакви мисли ми се въртят. И усещания. Отвреме навреме ме „просветлява“, обаче за кратко. И преди да го синтезирам изчезва.
Мисля си за това, което ни прави “това,което всъщност сме”. От раждането до настоящия момент.
И откривам-Аз не съм Аз.
Аз съм тази, която събитията, хората, “случайностите” и всичко останало в моя живот са създали.
Травми, думи, обиди, напразни очаквания И страхове. Толкова много фактори.
Искам да се овладея, да се укротя.
В мен се блъскат любов, разочарование, страх, гняв, ревност.
Толкова много хаотични емоции.
Емоции, които са там, но някак НЕ-овладяни.
Емоции, над които нямам контрол.
Идват, завзимат ме И по някое време биват изместени от нови, по-актуални.
И смътно усещам, че ТЕ не са истински.. Поне не винаги.
Ревност-несигурност.
Гняв-слабост.
Отричане-страх.
Искам да стигна до дъното. Да Ги разбера. Да се разбера, а не просто-хаотично да чувствам.

Няма коментари:

Публикуване на коментар