Мисля го сякаш е най-важното нещо на света. Изтривам, пак пиша, пак трия, опитвайки се да го побера в 40 думи. И накрая се чудя-да го бъде ли или пък не..

Беше го.

И ми се иска да вярвам, че ще предизвика вълнение. А може и да не разбера.

Пак си се чудя-защо съм тооолкова "добра"? Но със лошите...

Голям съм глупак!

Като муха на мед се лепя,  друго да не кажа...

И ако искаше-щеше. Но явно не иска. Гордост и предразсъдъци. Май повече вторите.

А отговора  БЕЗРАЗЛИЧИЕ.