петък, 24 февруари 2012 г.

Врати



Най-трудно е, когато вратата остане отворена. Не трясната с замах за да липсва всяко съмнение, че може да бъде преминато през нея, а леко открехната. 
Започвам да оценявам затворените врати. Завинаги затворените. Там трясъка е неимоверно по-силен, но поне знаеш, че отваряне няма, а камо ли да се осмелиш да преминеш. И щеш нещеш започваш да търсиш нови врати, нови портали към бъдещето.
А отворената врата е път към миналото. Уж вървиш напред, а процеждащата се светлина продължава да отвлича вниманието. Да пили в мозъка. Така и не се научих да затварям врати. Дръзко, със замах и без угризения. Все още.

Няма коментари:

Публикуване на коментар