Обичам Вероника.
Вероника е като мен.
Не може да стой миро на задника си и да живее живота си като всички останали, а само мисли и мисли и мисли. За обществото. За смисъла. За това какво "трябва" и какво не. За себе си. За абсурда на системата и заобикалящата ни социална среда.
Всичките глупави норми, морални закони и рамки.
Побъркан свят! А после хората били нещастни!
Роби.
Оковани.
Боязливи.
Гледащи с зяпнали усти измислени кумири.
Кланящи се на титли, банкови сметки и обществено положение.
Малоумници!
Роботи!
Това тряба, онова не трябва. Това може, онова не!
Религии, традиции, баламурници.
FUCK OFF!
Няма коментари:
Публикуване на коментар