неделя, 12 февруари 2012 г.

Моята пътека

Смятам, че всеки един от нас следва своята отредена пътека. С бурените и камъните, върховете и стръмнините. Моята криволичи в момента между гъсти шубраци, бодливи капини и пареща коприва. Не е особено приветливо, леко е хлъзгаво и сумрачно. Но все пак е моята пътека. Не познавам пътя, незная какво ме чака зад следващия храст. Може да е пропаст ,а може и поляна. Може да е мечка, но може да е ручей. Моята пътека е зелена, моята пътека е опасна. Тя е красива, крие много тайни и много съкровища. Тя може да бъде път към прекрасния залез или водеща право в дерето. Тя съм аз. Тя е моето минало, моите грешки, моето днес и моето утре. Тя пази моите тайни и ме води към нови хоризонти. Тя е толкова красива и приветлива колкото съм и аз. Тя може да бъде толкова страшна и тъмна, колкото мен самата. Тя е моята сестра близнак. Тя съм аз.

Няма коментари:

Публикуване на коментар