Патки

Още един ден отмина.

Започвам пак да се събуждам.

А може би заспивам?

Трудно е да се каже.

От един сън в друг.

Да се чуди човек

кое истина, кое лъжа..

И се питам защо сме такива?

Поне ние жените.

Повечето, не всички..

Патки.

Гледам себе си, гледам и приятелките ми.

Уж умни, хубави, добре възпитани..

А на моменти ставаме като малки

кукли на конци...

А най-забавното в този театър:

Кукловода!

Защото горкичкият в повечето случаи

дори не подозира каква роля сме му отредили.

Ние, в нашите глави.

Хаха

Чак смешно.

Горките мъже!

Ако само подозираха колко са чалнати техните дами!? :)

Комично, комично, ама чак трагично.

Търсим смисъл във всяка дума, всеки жест..

Всичко трябва да е обяснено.

Дори нещата, за които няма обяснение.

И следим, и наблюдаваме и обсъждаме.

Патки.

Без работа явно.

Но най-тъжното:

Забравяме СЕБЕ СИ.

Там някъде...

В процеса на следене и обсъждане.

Поставяме някои друг в центъра на света си

и настройваме себе си в зависимост от това,

как този "център" е настроен към нас.

И пропускаме всичко останало.

Патки.