сряда, 29 юни 2011 г.

Патки


Още един ден отмина.
Започвам пак да се събуждам.
А може би заспивам?
Трудно е да се каже.
От един сън в друг.
Да се чуди човек
кое истина, кое лъжа..
И се питам защо сме такива?
Поне ние жените.
Повечето, не всички..
Патки.
Гледам себе си, гледам и приятелките ми.
Уж умни, хубави, добре възпитани..
А на моменти ставаме като малки
кукли на конци...
А най-забавното в този театър:
Кукловода!
Защото горкичкият в повечето случаи
дори не подозира каква роля сме му отредили.
Ние, в нашите глави.
Хаха
Чак смешно.
Горките мъже!
Ако само подозираха колко са чалнати техните дами!? :)
Комично, комично, ама чак трагично.
Търсим смисъл във всяка дума, всеки жест..
Всичко трябва да е обяснено.
Дори нещата, за които няма обяснение.
И следим, и наблюдаваме и обсъждаме.
Патки.
Без работа явно.
Но най-тъжното:
Забравяме СЕБЕ СИ.
Там някъде...
В процеса на следене и обсъждане.
Поставяме някои друг в центъра на света си
и настройваме себе си в зависимост от това,
как този "център" е настроен към нас.
И пропускаме всичко останало.
Патки.

Няма коментари:

Публикуване на коментар